Шах - Великата игра

Шахматът - най-мъдрата от всички игри на света, още в древността привлича със своите неизчерпаеми възможности за красиви комбинации и невероятни шедьоври, създавани на 64-те полета на шахматната дъска.

Кой е неговият създател? Кога и къде е изиграна първата партия шах?

Изминали са стотици години и няма кой да отговори на тези въпроси. Само легендите - понякога противоречивии, дават известна представа за историята на шахмата в древността. Според една от тях, когато персийският шах се запознал с тази игра, бил толкова силно възхитен от нея, че поискал да възнагради създателя й Сиси бен Дахир с всичко, което сам си пожелае. Създателят "скромно" поискал да му дадат житни зърна - едно на първото поле на шахматната дъска, две на второто и т.н. като на всяко следващо поле броят на житните зърна се удвоява. Владетелят наредил веднага да бъде изпълнено това нищожно искане. Каква ли е била изненадата му, когато на другия ден придворните математици му съобщили, че желанието на Сиси бен Дахир е неизпълнимо, защото мъдрецът искал: 1+2+4+8...........+2 на степен 63 = 2 на степен 64 - 1, равно на: 18 446 744 073 709 551 615 зърна или в кубически метри: 922 337 203 685 куб. м, като се смята, че в 1 куб. см влизат 20 зърна, или 20 милиона зърна в 1 куб. м. Изчисленията показали също, че хамбарът, в който трябвало да се съхранява всичкото това количество житни зърна, трябва да е с размери 20 м дължина, 4 м широчина и височина - разстоянието от Земята до Слънцето. С тази своя шега създателят на шаха всъщност показал необятните математически възможности на играта.

Но дали нейната родина е древна Персия? Изказани са предположения, че шахматът е измислен в Китай, а английският ориенталист Мърей в своята "История на шахмата" (1913 г.) пише, че през V-VI век в Индия е разпространена играта, наречена чатуранга, далечен предшественик на шахмата. В нея участвали четирима играчи, всеки от които се стремял да унищожи противниците си.

През VIII век играта променя своя облик. Войските са намалени до две, но правилата все още се различават от сегашните. Само царят, топът и конят се местят както в съвременния шахмат. Пешката се придвижвала само с едно поле напред, а дамата била слаба фигура. Нейното движение също било ограничено до едно поле, но само по диагонал, а офицерът се движел само по три полета, но можел да прескача други фигури като конят. Не съществувала рокадата. Победа означавала да се обяви мат или пат, като при второто за победител се определял играчът с повече фигури на дъската.

По това време се променя и географският район на разпространението и - тя става популярна в Иран, а през VIII-IX век - и в страните на Арабския халифат. За първи път се въвежда записването на партиите. Появяват се и първите теоритични разработки, както и степените за майсторство.

Арабите пренасят играта в Европа. През 711 г. те завладяват Пиринейския полуостров, а малко по-късно - Южна Италия и островите Крит и Сицилия. Настъпва обмен на култури между завоевателите и завладените народи. Сред културните ценности на арабите е играта на шатрандж. През IX-X век тя започва да се разпространява из Европа под името "шахмат", съчетание от персийската дума "шах" - 'владетел' и арабската "мат" - 'починал'. Постепенно за рицарското съсловие наред с уменията да язди кон, да си служи със сабя и рапира и да стреля с лък става задължително владеенето на шахa. Играта става любимо развлечение и в кралските дворове. Нещо повече, крале и князе включват изображения на шахматни фигури в гербовете си. В Европа шахматът изменя своя облик, като се доближава до познатата ни днес игра. Някои нови моменти в движението на фигурите го правят по-рационален, с повече възможности за сложни комбинации и решения. Увеличава се силата на дамата, офицерът и пешката, като те добиват познатите ни движения. Въвежда се правилото за рокада. В края на XV век се появяват и първите европейски трактати по шахмат, които отразяват нововъведенията в играта. Прието е да се смята, че манускриптът от библиотеката в Гьотингенския университет е написан през 1490 г., трактатът от 1497 г. на испанеца Рамирес де Лусена и ръководството на португалеца Дамиано да Одемира от 1512 г. са началото на шахматната литература. Манускриптът е на латински език и се състои от две части. Първата съдържа дебюти, а втората - 30 шах задачи, много от които са заимствани от шатранджа. Ръководството на Дамиано е отпечатано за първи път в Рим на италиански език и има десет раздела. През XVI и XVII век е преиздано няколко пъти в Италия, Англия и Франция. Великите географски открития на Колумб, Магелан и Вашку да Гама, наред с разцвета в областта на литературата и изкуствата, развиват и шаха. През 1561 г. излиза "Книга за изобретателността и изкуството да се играе шахмат" от Руи Лопес де Сегура. Това е първият учебник, написан от най-силния по това време шахматист. През XVIII век Франция става средище на бурно развитие - творци и откриватели като Волтер, Лавоазие, Русо я прославят по света. В областта на шахмата се появява Филидор, който става предвестник на позиционното направление в шаха. Франция и Англия започват да си оспорват шахматното първенство през XIX век. Продължител на традициите на Филидор става големият френски шахматист Лабурдоне. По време на Световно изложение в Лондон през 1851г. Стаунтън става инициатор за организирането на първия официален турнир в историята. Победата на Андерсен в него бележи началото на немската хегемония в шахмата. Нейни продължители са Щайниц, станал по-късно първият световен шампион по шахмат, Цукерторт, победител в турнирите в Париж 1878 г. и Лондон 1883 г., Тараш, завоювал първо място в Бреслау 1889 г., Манчестър 1890 г. и Дрезден 1892 г., Ласкер - вторият световен шампион по шах...

Постепенно шахматът става все по-популярен не само в Европа, но и в целия свят. Широкото разпространение на играта и най-важното – проникването й в бита на хората, довежда до необходимостта да се организират и провеждат състезания, да се създадат организации, които да ги ръководят. През 1924 г. в Париж се създава Международната федерация по шахмат, която започва да провежда шахматни олимпиади през 1927 г. Днес в тези отборни олимпиади участват над 2000 мъже и жени от над 160 страни. Шахматът е един от най-популярните, масови и полезни спортове, за чието практикуване няма никакви ограничения. През 1999 г. шахматът е приет за член на Международното олимпийско движение. По обхват на всички организационни структури и изградена квалификационна система за Световно първенство Международната шахматна федерация (ФИДЕ) отстъпва само на футболната – ФИФА. Затова в много държави шаха отдавна е част от образователната система като алтернативен умствен спорт, за чието развитие се полагат специални грижи – САЩ, Русия, Китай, Индия, Канада, Холандия, Германия, Франция, Испания, Турция, Беларус, Унгария, Чехия, Гърция, Аржентина, Венецуела и др.
(Цитат от статия на Радислав Атанасов, преподавател по шахмат в НСА)

Като цяло играта шах е едно изключително явление, по което вече са се запалили десетки милиони по света... И от ден на ден играта става все по-популярна, а тези, които я обичат - все повече и повече.