Един много готин разказ за приключения на героя Ипотпал следва сега. Този разказ е предназначен не само за хамали и за подобни професии, а и за хора с много по-интелектуални професии като например разработчици на счетоводен софтуер. Много обяви са пуснати по повод на този разказ, а някои от тях са от собственици на фитнес център за хранителни добавки и агенти на imoti и не само обяви за имоти, ами имоти Варна.
Още две неща, които са много важни преди да прочетете разказа за Ипотпал. Първата е възможността да играете онлайн покер навсякъде по света, а другата е едно бюро за самолетни билети на много ниски цени. За повече информация за тези изгодни самолетни билети вижте в http://mmtravel.bg/.
А, сетих се и за едно студио за ремонт на лаптопи, което е много добро и ако имате проблем, те ще ви решат проблемите.
Неочаквано над него прелетя един от гигантските орли. Хазар използваше хубавото време през дена да изпрати разузнавачи. Въпреки че цялото ято, което беше атакувало Горада беше мъртво, Хазар разполагаше с още много орли. Той ги използваше не само като оръжие, а и като разузнавателно средство. Не след дълго обаче.... Във въздуха се разнесе писък и в далечината мъртвото животно започна да пада към земята. Това беше армията на „Снежната ланина”. Отново, както обикновено, Ипотпал трябваше да бъде разпитван. Въпреки че всички знаеха за него, недоверието на вождът на снега – Калир „Снежния”, беше голямо. Ипотпал беше оставен под стража, въпреки че му беше позволено да остане за няколко дни във Великия град на Снежната планина. За отличното му здраве му предлагаха да пие креатин, който му се отразяваше добре. Научете повече за креатина и различните видове пробиотици на http://probiotic.bg/. Важно е да се знае, че пробиотиците са изключително полезни за нашето здраве. Ипотпал беше привърженик на пробиотиците по принцип, като си взимаше по принцип храни с пробиотици. След като тези дни изминаха, Ипотпал отново тръгна на път. Времето продължаваше да тече, а той не спираше да се чуди дали градът Горада издържа на атаките на Хазар. Снегът беше дълбок и коварен, зверове дебнеха зад дърветата, но Ипотпал беше решен да не спира по никакъв начин и да достигне своята цел. Ден след ден, седмица след седмица... вече бяха изминали повече от шест седмици откакто беше влясъл в ледената пустуш. Малкото храна, тежкият лов, постоянните атаки от зверове изтощаваха до край младият момък. Един ден обаче той стигна до североизточния склон на планината. Пътят на долу беше лесен. Само трябваше да намери от къде да премине и щеше да намери подслон. Точно зад хребета пред него се намираше „Селището на търговците” – там той се надяваше да намери подслон, храна и превозно средство до пристанището Керама – един от Великите градове. Водите около този град бяха пълни с акули, а всеки измамник, който дръзнеше да си опита късмета ... След още един ден уморително скитане Ипотпал най-после стигна до „Селището на търговците”. Там той се подслони за известно време, получи храна и вода и си набави нови оръжия и кон. Една сутрин: - Добър ден, господарю! Ипотпал се обърна. - Как спахте господарю, добре изглеждате тази сутрин? Аз съм Харим – продължи търговецът и Ви предлагам моята стока. Предлагам ви изключително качествено количество от протеинови продукти и най-различни протеини. Освен това предлагаме и много изгодно качествени гаражни врати на фирма Солид55. Можете да видите повече за тези врати на http://solid55.com/bg/products.php?product_id=5. Това е сайт, който е качен на клауд сървър. Между другото на този клауд сървър можете да си качите и всякакви други програми - http://vcloud.bg/?cid=19. Господарю, научете повече за клауд сървъра на сайта. - А каква точно е твоята стока? – попита Ипотпал. - Най-красивите робини, господарю. Ипотпал се намръщи. Цял живот с него се бяха отнасяли като с роб. Вярно, всеки владетел и по-висшестоящ имаше свойте роби. Дурак също, но Ипотпал беше просто един най-обикновен войн от севера, който тръгнал, за да изпълни заръчаната задача. - Аз не съм вожд, търговецо! Нито пък някой от високопоставените владетели или пък техните служители. На мен робиня не ми трябва! - Но господарю, моля Ви! Всички сме чували за вашите битки и приключения. Вие сте Ипотпал – войнът на севера. Всеки вожд би се радвал ако Вие лично станете негов пълководец или защо не командир на армията му. - Стига глупости търговецо! Аз съм войн тръгнал да изпълни своята заветна цел – казал Ипотпал. – На мен не ми трябват робини. В този момент един старец с дрипави дрехи се приближил и казал: - О, един ден ще имаш много робини млади момко. В деня, когато се срещнеш със съдбата си. Do you know what feed additives mean? I have found some on http://vemo-feedadditives.com/ - Какво имаш в предвид ? – учудено отвърна Ипотпал. – Знаеш ли нещо за мен или си поредния щарлатан търсещ пари за вино ??? - Аз не търся пари Ипотпал! А дали ти знаеш какво търсиш? Ипотпал се ядоса. - Старче! Кажи ми какво целиш! Не смей да се закачаш с мен! Аз мразя шарлатаните! - Хахаха ... Вече казах, че не съм шарлатанин Ипотпал, а с теб... с теб ще се видим отново. След тези думи старецът се обърна и си тръгна, а разгневения северняк напусна търговеца. Ипотпал отиде до конюшнята, за да си потърси кон. Парите обаче не му стигаха и затова му се наложи да работи няколко дни при търговецът на коне, за да събере достатъчно пари и да може да си купи кон. Не след дълго и това стана и той отново тръгна на път. След четири дни.... - Стой! - Спокойно, аз не съм враг. – отвърна Ипотпал. - Какво правиш в Керама? - Аз съм Ипотпал. Идвам от севера, за да изпълня заръка от мъртвия си вожд Дурак. - О, ти си... Войнът на севера... Повикай хората, това е Ипотпал! Владетеля иска да го види. Не след дълго Ипотпал беше представен на Мезиф – владетелят на Керама. - Значи ти си смелият войн от севера. Много се радвам да те видя. Твоята история се носи от уста на уста, а малцина са тези които биха дръзнали да ти противоречат. - Не ме интересува какво говорят хората господарю! Искам просто да наема кораб, за да ида до „Острова в мъглата на смъртта”. - Да чух за това твое самоубийствено начинание. Не бъди глупак и остани при мен. Ще бъда много щастлив ако станеш предводител на моята армия. Името ти е известно в цял свят, а подвизите ти са покрити със слава. - Не! Аз съм длъжен да изпълня своя дълг към моя мъртъв господар. - Не ставай смешен войне! Твоят господар, макар и страховит, беше вожд на малкото племе в северните земи. Твоето село не е могло да ударжи на ударите от страна на „Народа на орлите” дори една нощ. Тук ти ще бъдеш някой. - Вече дадох своя отговор господарю. - Ще те оставя да размислиш до утре, ако все още искаш да продължиш по пътя си аз лично ще се погрижа да ти уредя плавателен съд до „Острова в мъглата на смъртта”, но ще пътуваш сам с лодката! Никой не смее да навлиза в техните територии. От бури не трябва да се притесняваш. В тези води времето е спокойно и единствената опасност идва от акулите и морските чудовища, но ти си безстрашен нали така? - Искам да помоля за няколко дни подслон и работа, за да изкарам достатъчно пари за своето пътуване. Последните ги дадох, за да купя коня с който дойдох до Керама. - Много добре млади Ипотпал. Ще те настаня в моя дворец. За пари не бери грижа, аз ще поема твойте разноски в града. Ти заслужаваш това заради смелостта си и заради всяко убито псе от глутницата на Хазар. Нищо няма да ти липсва! Ако искаш ще ти изпратя някоя от мойте робини? - Благодаря господарю, но просто искам да се наспя и да продължа към моята цел. - Много добре Ипотпал. Заведете го в най-хубавата стая в двореца! Той е мой гост и нищо не трябва да му липсва! Ипотпал беше настанен в най-хубавата стая в двореца. Още една седмица отлетя, докато младият войн възстанови силите си. Един ден той тръгна из града, за да си купи нов меч и докато вървеше към мястото където продаваха оръжия се случи нещо изненадващо. Ипотпал видя най-красивото създание за целия си живот – една млада девойка, беше се свила в ъгъла под една голяма червена шатра. Когато го видя, тя се надигна и очите им се срещнаха. Вперила поглед в него,тя не отделяше очи дори за миг от неговите. - Добър ден млади господарю! - Ох пак ли ти ???? – отвърна Ипотпал на търговецът на роби. - Но господарю недейте така. Погледнете само каква красавица. Видях начинът по който я погледнахте, нима не е тя причината да спрете пред моята шатра? Ипотпал се замисли. Това беше самата истина. Той обаче нямаше нито покрив над главата нито работа, да не говорим че беше поел на път, за да изпълни волята на своя господар. Какво можеше да й предложи? Той никога не се беше занимавал с отглеждане на животни или пък земеделска работа, не разбираше от занаяти и търговия. Животът му в далечното село беше посветен на лова. Да не говорим, че наскоро беше станал войн в армията на вожда си и то не за дълго. От друга страна той през целия си живот си беше мечтал точно за това – да има семейство, което да обича. Но трябваше да се върне в реалността. Беше взел на заем съвсем малко пари, които смяташе да изработи и да върне на Мезиф, веднага след като се завърнеше от „Острова”(той вярваше, че там нищо лошо нямаше да му се случи). Но тя беше толкова красива. Ипотпал се обърна и хукна към двореца. - Господарю! – Ипотпал падна на колене пред Мезиф. – Моля Ви за помощ! - Ипотпал? Какво е това?! Не вярвам на очите си! Кажи ми какво е станало ??? Не след дълго Кара беше откупена от търговецът и беше доведена в двореца. - Аз съм Ипотпал – представи се войнът от севера. - Аз съм Кара господарю. – поклони се момичето. - Не съм ти господар! Ако искаш още сега можеш да си идеш, но искам да знам дали си съгласна да бъдеш моя? Момичето не вярваше на ушите си. Тя много добре знаеше кой е мъжът стоящ пред нея. Дори тези, които я бяха харесали на пазара изчезнаха, в момента в който видяха Ипотпал да я наблюдава. Нейното семейство беше избито във войните. Тя и още няколко момичета бяха успели да се спасят, след което ги заловил търговецът на робини. А сега, тя стоеше пред този млад и красив (Ипотпал беше наистина добре изглеждащ момък и въпреки многото белези от битките, той излъчваше един вид сурова красота). Тя се съгласи, а SEO беше на седмото небе от радост. Същия ден Ипотпал тръгна на път. Той не знаеше колко време ще отсъства и колко време ще плава със своята лодка до „Острова в мъглата на смъртта”... Изведнъж около него се спуснаха лодки от всички страни. Това бяха войните от острова. - Кой си ти и какво търсиш в нашите води? - Аз съм Ипотпал и идвам да се срещна с вашия вожд! - Ние сме войните на дракона! И нашият господар ще реши твоята съдба и дали иска да разговаря с теб!!! Войните на дракона – така се наричаха тези свирепи бойци. Дали наистина този народ беше победил легендарното ято на драконите? Ипотпал се озова в града Корона. Народа от „Острова в мъглата на смъртта” беше най-гордия от всички. А името на острова идваше от постоянно заобикалящата го мъкла и многобройните победи на армията от острова. Народът от отрова беше своенравен и горд, и ако някой чужденец дойдеше, не се знаеше дали със сигурност ще си тръгне. Е вярно е, че историите за това как никой не напускал острова бяха измислени и се опираха върху страховитата слава на този народ, но заради тях никой през последните десет години не беше приближавал острова. Ипотпал искаше да се прибере жив, за да продължи живота си със своята красивата Кара и веднага да се ожени за нея. Той търпеливо чакаше, за да разбере какво ще се случи. В този момент се показа Керчак – владетелят на острова. Зад него вървеше старецът, който по-рано беше срещнал Ипотпал в „Селището на търговците”. Ипотпал не можеше да повярва на очите си! Старецът беше един от тях!!!!!! - Казах ти Керчак! Казах ти, че ще дойде и че ще успее да се срещне с теб. - Ела насам младежо – каза белобрадия старец, който стоеше гордо на върха на едно тронно помещение. – Ела и се представи лично! - Аз съм Ипотпал! Войн от севера и нося нещо от своя мъртъв господар! Ипотпал пристъпи и подаде амулета. -Амукета на Адамантиевата кожа!!! Изрева Керчак, когато видя какво му показа младежът и падна на колене. - Нима не го позна Керчак? – промълви другия старец. – Виж очите му! Това трябва да е той! Ипотпал изпадна в паника! Какво значеха тези думи? И кой беше той? След това тези хора го държаха в двореца повече от три седмици, през които той трябваше да разказва на владетеля за своя живот до момента. Една вечер Керчак влезе в неговата стая.